Людмила Зикина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Людмила Зикина
Людмила Зыкина
руска певица

Родена
Починала
1 юли 2009 г. (80 г.)
Москва, Русия
ПогребанаНоводевическо гробище, Хамовники, Русия

НаградиОрден „Ленин“
Герой на социалистическия труд
народен артист на СССР
За заслуги към Отечеството I степен
За заслуги към Отечеството II степен
Ленинска премия
Държавна награда на РСФСР „Михаил Глинка“
Музикална кариера
Стилестрадна музика, фолклорна музика, романс, руска народна песен
Инструментикитара, вокал
Гласмецосопран
Активностот 1947 г.
ЛейбълМелодия
Семейство

Подпис
Уебсайт
Людмила Зикина в Общомедия

Людмила Георгиевна Зикина (на руски: Людмила Георгиевна Зыкина) е сред най-ярките изпълнителки на руски народни песни и песни за Русия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 10 юни 1929 година в Москва. По време на Великата Отечествена война работи като санитарка и стругарка.

През 1947 година почти на шега се явява на конкурс в знаменития руски народен ансамбъл „Пятницки“. Одобрена е сред повече от 3000 кандидати. Ансамбълът дава началото на истинското ѝ професионално израстване, а по-късно Зикина получава и музикално образование. След 1960 година Людмила Зикина започва самостоятелна певческа кариера.

В репертоара ѝ са включени над 2000 руски, народни и съветски песни. Сред тях се откроява прочутата „Течёт река Волга“, която се превръща в символ на руската душевност, а Зикина неслучайно е наричана „Мис Волга“. Людмила Зикина записва стотици песни, издава плочи и дискове в милионен тираж, изнася хиляди концерти. Тя е и главен художествен ръководител на ансамбъл „Русия“.

Гласът на Зикина е с огромен диапазон, силен и ярък и същевременно нежен и лиричен. Нейното пеене сякаш буквално избликва от недрата на руската душа. Нейният начин на пеене е посрещан с огромен интерес и овации в целия свят. На магнетичния ѝ глас се възхищават музиканти от класата на Шарл Азнавур и „Бийтълс“.

Удостоена е с най-високи държавни отличия и звание „Народен артист на СССР“. Най-голямото признание за певицата е, че хората още приживе я наричат „Гласът на Русия“. Зикина има 4 брака, няма собствени деца. Удостоена е със званието „академик по хуманитарни науки“ при Краснодарската академия за култура. Людмила Зикина съхранява своя глас и уникален тембър до последните си дни. През юни 2009 година в Московския Кремъл е отбелязана нейната 80-годишнина. На другия ден е юбилейният ѝ концерт „Аз ви обичам“, на който Зикина споделя желанието си за юбилейни концерти из цяла Русия.

На 1 юли 2009 г. Зикина умира след масиран инфаркт. Изпратена е от хиляди почитатели в зала „Чайковски“, опелото е в храм „Христос Спасител“ – катедралата на патриарха на РПЦ. Погребана е с военни почести в Новодевическото гробище в Москва.